fbpx

ПИЕСА ЗА МАЛКАТА СГРАДА

КОНЦЕПЦИЯ
В една къща трябва да се обмислят всички основни детайли, характерни и за многоетажната жилищна сграда, с тази разлика, че се отнасят за по-малка площ. На практика, проектантския хонорар се определя основно от площта. По този начин, задълбочената разработка на малка сграда е нерентабилна за проектантите. Липсата на  яснота за изпълнение и подробни и изчерпателни количествени сметки водят до нереалистични първоначални очаквания. В края на процеса се налага неизменния компромис с архитектурния детайл.

ГЛАВНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Инвеститорът, Архитектът, Строителят, Малката сграда

ВЪВЕДЕНИЕ
Имало едно време една малка сграда. Тя била така орисана, че колкото била по-малка, толкова по-грозна да е…

СХЕМА ЗА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
•ИНВЕСТИТОРЪТ – ИМПРОВИЗАТОР
След 2009-та инвеститори почти няма. Онези, които са останали, разполагат с малко пари и „нищо не разбират”. В БГ-форумите намират отговори колко струва да се построи къща, как е правилно да се построи и колко пари ще струва проекта. След което, подготвени и запознати, те отиват при архитект или при архитектка.
•АРХИТЕКТЪТ – ОПТИМИСТ
Българският архитект е вечно в ролята на догонващ и копиращ. След дипломирането си, повечето от архитектите се намират между две епохи: палеозойската УАСГ-реалност и актуалният примамлив свят от монитора. Мечтателите сред архитектите се надяват да измислят форма, за която никой още не се е сетил. Оптимистите желаят да проектират пасивни и екологични къщи. Реалистите четат как се строи и само се потискат излишно. Но пък тези са малцинство. Архитектът по дефиниция е оптимист и мечтател.
•СТРОИТЕЛЯТ – ЦЕНЗОР
Българският строител не копира, той има богат опит и ясни стереотипи. Обикновено, колкото по-малки обекти строи, толкова е по-неграмотен, но това са слухове. Строителите на малки сгради – като бойци на предния фронт – единствени виждат проблемите и са свикнали „сами да се борят“. Затова са утвърдили система, според която архитектите и техните проекти за еднофамилни сгради стават маловажни след излизане на строителното разрешение. Край на първо действие.

ЗАВРЪЗКА
Първа копка на Обекта. Всички са обнадеждени. Бюджетът изглежда  предостатъчен („в БГ-форума така пишеше“). Проектът изглежда изчерпателен („щом има разрешение за строеж“). Строителят изглежда надежден („и даде хубави цени“).

СХЕМА ЗА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
•СТРОИТЕЛЯТ – ИМПРОВИЗАТОР
„Добре, че строителят е опитен“. Архитектът, сякаш нарочно, не дава достатъчна информация как проектът му да се осъществи. Оправдава се с липсата на време и средства за детайли и задълбочени разработки. Строителят „използва опита си“ и твори. Инвеститорът е доволен, че няма да се бави излишно.
•АРХИТЕКТЪТ – ПЕСИМИСТ
При среща между архитект и строител за авторски надзор, архитектът обикновено получава снизходителна усмивка. Малко архитекти имат ясна представа колко пари струва онова, което са проектирали. Архитектът, вместо да е водеща фигура – ще, не ще – изпада в ролята на съгласяващ се със строителя. Примирява се поне сградата да се завърши, дори и първоначалната идея за нея да остане неосъществена.
•ИНВЕСТИТОРЪТ – ЦЕНЗОР
В края на второ действие грубият строеж е привършил. Парите – също. Бюджетния лимит е пътеводна светлина. Детайли и подробности поначало няма в проекта, затова могат и да не се изпълняват стриктно. На въоръжение идват „големите ножици“.  Инвеститорът е доволен от уверението “абе, пак ще стане красиво”.

ЕПИЛОГ
Малката сграда е стихиен резултат от събития – каквото се получи – но не и предварително предвидена цялост между намерение, проект и изпълнение. Куп съвсем нелоши първоначални идеи и като резултат – съответния им куп от постройки.

ПОСЛАНИЕ (ОПРАВДАНИЕ)
Ех, ако инвеститорите у нас имаха нужната естетическа и строителна култура, ако имаха и достатъчно средства…колко хубави щяха да бъдат малките сгради тогава!

2017-02-20T09:21:18+00:00