Ветрогенератори

Съществуват ветрогенератори с вертикална и хоризонтална ос на въртене. И двата вида изискват стартова скорост на вятъра около 2-3м/сек и работна скорост около 25м/сек. Турбините се монтират на мачти (с обтяжки), които имат височина минимум от 6м (около 12-15м при средните модели). При турбините с хоризонтална ос, система за следене посоката на вятъра завърта роторните витла срещу въздушния поток. Ветрогенераторите с вертикална ос са независими от посоката на вятъра. Те имат и по-ниска стартова скорост в сравнение с конвенционалните, безшумни са, без вибрации на мачтата. Затова са приложими дори и в градски или извънградски фамилни къщи.

Инвестицията в среден модел (с мощност 5-10kW) ветрогенератор струва около 9 000-18 000 евро.

Вятърната енергетика все още изглежда непривлекателна за инвестиране в широки мащаби. Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не дава ясна и стабилна рамка за развитието на проектите. Вятърните централи изискват огромни инвестиции в проучване и измерване на вятърен ресурс, проектиране, осигуряване на подходящо оборудване и строителство, а няма яснота дали проектът ще възвърне направената инвестиция. От друга страна, ако не бъдат направени необходимите проучвания, съществува реална възможност вятърната централа да бъде неефективна. Освен това, преобладаващите ветроскрости на територията на България са ниски (до средни) и затова конвенционалните вятърни турбини не са ефективни.

Най-големите ветропаркове са концентрирани в Североизточна България, където ветроскоростите са по-високи, но съществуващата електропреносна мрежа е с малък капацитет, недоразвита поради традиционно селскостопанския характер на района. Нужно е разполагането на високоволтажна инфраструктура в недоразвитите региони. Силата на вятъра около бреговете все още е твърде недостатъчно използвана за производство на енергия.
Обикновено вятърните централи работят най-ефективно между 4 и 6 часа сутринта, когато потреблението на енергия е ниско. Така, заради непостоянната си работа, те не могат да участват в баланса на енергийни мощности за територията на България (често дори се оказват рискови за системата).