По правило се приема, че знаем достатъчно за шума и оттам – за справянето с него. И накрая често ефектът е незначителен. Затова, никога не е излишно да поговорим за начина на разпространение на шума и оттам – за мерките за шумоизолация.
Шумът е вибрация с определена честота. Разпространява се в зависимост от средата и бива два вида – ударен и въздушен.
Въздушният шум е със средна и висока честота. Той се поражда от разговор, викане, работещи ел.уреди и др. За сведение, шумът от прахосмукачка е с ниво на звуково налягане 70 dB. Нормалният разговор е с ниво 60 dB. Звуково налягане под 25 dB трудно се долавя, а звук със сила по-голяма от 125 dB предизвиква болка у чуващия.
Съгласно Наредба №4 за ограничаване на вредния шум, ограждащите елементи в жилищата трябва да осигуряват определено намаляване на звуковото налягане. Това намаляване се нарича „индекс на шумоизолация“ (от въздушен или ударен шум). За стените този индекс е 40 dB. Това означава, ако шумът от другата страна на стената е с ниво до 65 dB, да се намали с поне 40 dB (в резултат шумът се свежда под границата от 25 dB и така бива изолиран напълно).
Мерките за шумоизолация от въздушен шум са:
– Използване на тежки и плътни материали (тухла, бетон и др.). Те не резонират с честотата на въздушния шум и прекъсват неговото разпространение.
– Използване на структури тип “маса-пружина-маса”. Това са трислойни конструкции с дебелина не по-малка от 9-10 см, състоящи се от два преградни листа гипсофазер с кухина между тях, запълнена с лека кварцова минерална вата. Поради по-високата му цена, вместо гипсофазер, по-често се използва гипсокартон, макар да е 35% по-лек. Важно е постигането на по-голяма разлика в теглата на материалите за “маса” и за “пружина”. На този принцип действат леките преградни стени, тип сухо строителство. При обща дебелина 12,5 cм, те имат индекс на шумоизолация минимум 49 dB. За сравнение, стена от решетъчни тухли с дебелина 12 cм има индекс 46 dB.
Ударният шум е с ниска честота. Той се поражда от директно съприкосновение (от стъпки, преместване на мебели, вибрации от работещи ел.уреди). Ударният шум преминава изключително лесно през хомогенна и плътна среда (тухла, бетон и др.). Ударните вибрации се предават най-често от пода по съседните стени и по-рядко са вследствие от директно съприкосновение със стената. Изискването за изолация от ударен шум трудно се постига при стандартното монолитно строителство, именно поради хомогенната и плътна конструкция на стоманобетонната плоча и тухлените зидове.
Мерките за шумоизолация от ударен шум са:
– Прекъсване хомогенността на средата, чрез добавяне на материали с малко обемно тегло, порести материали и др. Те не резонират с честотата на разпространение на ударния шум и поради това прекъсват звуковите мостове. Поемат вибрациите в себе си, без да ги предават по-нататък. За целта се използват лека минерална вата, микропореста гума, звукоизолационни ленти (от филц или стиропор) и т.н. Съгласно Наредба №4, за подовите конструкции над жилищни помещения индексът на шумоизолация от ударен шум е 53 dB.
Решението на проблема с ударния шум върху подовите конструкции също е на база на принципа “маса-пружина-маса”. Най-разпространена е направата на т.нар. „плаващ под“. Подовата настилка се отделя от останалите конструкции (както от стените, така и от плочата) чрез звукоизолационен материал. Подовата замазка под настилката се изпълнява не директно върху плочата, а „плаващо“ върху твърда вата. Отделя се от стените по периферията долу със звукоизолационни ленти. Използват се и решения с плоскости от гипсофазер, положен върху твърда вата или върху пясъчна посипка. Всички тези мерки отнемат поне около 8-10 см от светлата височина на помещенията – невинаги това е приемливо.
В сглобяемото строителство, освен горепосочените решения на плаващ под, има потенциал шумоизолацията на пода да се направи в рамките на самата подова конструкция. Това се постига чрез поставяне на звукоизолационни ленти между горната плоскост на подовия панел и гредите на пода. Така, вибрациите от пода не се предават директно върху подовата конструкция. По специален детайл, подовата конструкция се оформя като горен и долен дял от 10 см, запълнени с минерална вата и с оставяне на 10 см въздушна кухина помежду им.
Добре е да се има предвид посочения потенциал на многослойните панели в сглобяемото строителство, използвани за подови и стенни ограждащи елементи. При адекватно изпълнение, те не само отговарят на изискванията на Наредба №4, но и без проблем могат да ги преизпълняват. Така, те лесно могат да постигат още по-голям комфорт на обитаване.
