Климатици

Това са термопомпени сплит системи. Всеки климатик премества енергия във вид на топлина от едно място на друго. Сплит обозначава, че системата се състои от едно тяло извън сградата и едно или повече тела вътре в нея. Най-разпространени са стенните климатици, които се предлагат в два основни вида:

• Конвенционални (работещи при постоянна мощност на компресора);
• Инверторни (с автоматично регулиране мощността на компресора);

Почти всички климатици имат възможност да работят в режими на отопление и охлаждане. Малка е разликата в цената им спрямо климатик работещ само на охлаждане.

Благодарение възможността за регулиране оборотите на компресора, потребяемата ел.мощност на инверторните климатици се понижава (до 30 – 40 %). Когато температурата в помещението се приближава до желаната, те превключват в режим на работа с по-ниска мощност. По този начин поддържат температурата в оптимални граници – без излишни загуби на електроенергия и при по-ниски нива на шум.

На пазара мощността на климатиците е добила популярност в названията “седмица”, “деветка”, “дванайска” и “осемнайска”. Всъщност това е топлинната мощност на климатика, дадена в хиляди BTU (Британски Топлинни Единици). 1 BTU представлява количеството топлина, необходимо да се повиши температурата в един паунд вода с един градус Фаренхайт.

За да се ориентирате в мощността на даден климатик, използвайте съотношението 3.41 BTU = 1 W. Така например климатик “деветка” (9 000 BTU) има 9000/3.41 = 2640 W мощност (обикновено стойността се дава за режим на охлаждане).

Съвременните климатици имат сравнително висока енергийна ефективност. Всеки 1 kW консумирана електрическа енергия, те преобразуват в около 4 kW топлинна енергия.

Има две стойности, с които производителите характеризират тази ефективност:

• Coefficient of performance (COP) – в режим на отопление;
• Energy efficiency ratio (EER) – в режим на охлаждане;В каталозите тези показатели са отчетени при точно определни условия:
• COP е даден при температура + 7°С навън и + 20°С в помещението;
• EER е даден при + 35 °С навън и + 27°С в помещението, при 50% влажност. Тези условия често се различават от реалните, поради това е трудно да се изгради цялостна предварителна представа за ефективността на практика.
• При ниски зимни (-5°С) или високи летни (38- 40°С) температури, ефективността на конвенционалните климатици силно намалява, като по-ниските класове от тях дори спират да работят. Този проблем е по-добре решен при инверторните климатици. Те могат да работят в режим на отопление при отрицателни външни температури до – 20°С, нещо недостижимо за конвенционален климатик.Важно е да се знае, че:
• При климатик с недостатъчна мощност, спрямо обема на помещението, той ще работи в неикономичен режим, въпреки добрите си характеристики (COP и EER). Освен това, ще бъде по-шумен и има опасност да се повреди.
• Инверторен климатик с по-голяма мощност би бил по-добър вариант от гледна точка икономия на енергия.
• В случай, че подаваният изходящ въздух е с температура по-малка от телесната (< 36.5°С), този въздух може да се усеща като относително хладен и некомфортен, въпреки че помещението на практика ще се затопля. В случай на по-висока влажност в помещението, въздухът от климатика може да ви се стори хладен и некомфортен, въпреки че помещението на практика ще се затопля. През зимата, при температури под минус 20 градуса, от влажността на въздуха по външното тяло се образува скреж, който влошава силно топлообмена му. Поради това се налага периодично да се отстранява. Повечето съвременни климатици имат автоматичен режим на размразяване. Не се доверявайте на бакалски сметки за определяне необходимата мощност на климатика единствено по кубатурата на помещението. В цената за покупка на климатик обикновено не е включен монтаж.