fbpx

Котли

В зависимост от горивото има различни котли:

  • Котли на дърва и въглища;
  • Котли на отработени масла;
  • Газови стенни котли;
  • Пелетни котли;
  • Електрически котли;
  • Обикновени котли

При обикновените котли на твърдо гориво (цепени дърва или въглищни брикети) облужването е трудоемко и мръсно, макар и доста евтино.

Пиролизните котли осигуряват по-добро оползотворяване на горивото (пепел под 4-5%) и имат възможност за непрекъснато горене за 8-12 часа, т.е могат да работят с 1-2 зареждания дневно. Постигат КПД до 85%. Работят на принципа на суха дестилация на дърва, до отделянето на генераторен газ, който смесен с малко въздух, се подава за горене. За постигане максимална ефективност на изгаряне, дървесината трябва да е с колкото може по-ниска влажност (до 20-30%), за да не се изразходват калориите ѝ за изпарение на влагата. Нужно е осигуряване на минимално електрозахранване (около 40W), за осигуряване процеса на ефективно изгаряне. Пиролизен котел с мощност 14-35kW от среден клас струва около 2000 евро.

При котлите и камините на пелети ефективността е много висока, КПД до 94%. Те са удобни за обслужване – с автоматично дозиране, подаване и запалване на горивото, с възможност за самопочистване и с електронно контролиране процеса на горене и постигане на желаната температура. Дървените пелети са пресовани дървесни отпадъци с малки размери (диаметър 6-10 мм и дължина 20-30 мм), затова позволяват автоматично подаване, за разлика от дървените брикети, които са около десет пъти по-едри. Изгарят ефективно, като оставят много малко пепел (под 1-2%). Изсипват се в бункери и чрез шнек се насочват към горивната камера. Пелетите струват около 160-180 евро за тон (1 тон стига за отопляване на обем от 75 м3 на сезон) и са около 1.5 пъти по-скъпи от дървените брикети. За направа на пелети се използват също и костилки от плодове, дървесна кора, дървесни трески и други отпадъци от дърводобива. Пелетен котел с мощност 17-35kW от среден клас струва около 3200 евро, като често е необходим и допълнителен пепелосъдържател за около 500-600 евро. За инсталиране и обслужване на котлите, при които използваме складирано гориво, е необходимо допълнително обслужващо помещение с площ около 4м2 и височина 2.50-2.60м.

При електрическите и при газовите стенни котли е възможно инсталиране без необходимост от специално обслужващо помещение. Някои от котлите, освен за отопление, са пригодени и за подгряване (проточно) на гореща вода за битови нужди. При по-големи сгради (с необходима мощност над 100kW) е икономически целесъобразно да се използват и т.нар когенератори. Когенераторът, чрез двигател с вътрешно горене произвежда електрическата енергия, като чрез топлообменник на димните газове практично използва остатъчната топлина от процеса. Двигателят обикновено се захранва на природен газ или на биогаз. Тригенераторните системи, освен топлина, могат да произвеждат и хлад. На пазара вече се предлагат и микрокогенератори, работещи на по-малка мощност (около 25kW), но все още са твърде скъпи за приложение.

Hello World