Паропропускливостта е свойството на материала да позволява преминаването през него на водни пáри. Все по-голямо внимание се обръща на това важно свойство, поради зачестилите проблеми с появата на конденз и мухъл в сградите. За всеки материал коефициентът µ (“мю”-стойност) отразява степента на дифузионно съпротивление срещу преминаването на водни пáри, измерено спрямо свойствата на въздуха. Колкото по-голяма е стойността на µ, толкова по-малко водни пáри могат свободно да преминават през този материал.
За сравнение, ето стойностите на µ за някои материали:
- Стоманобетон, µ=90;
- Газобетон, µ=6;
- Зидария от плътни тухли, µ=7;
- Стомана (листова), µ=600 000;
- Прозоречно стъкло, µ=10 000;
- Гипсокартон, µ=12;
- Гипсофазер, µ=10-15;
- Хидрофобен шперплат, µ=60-100;
- Минерална вата, µ=1;
- OSB/3 (плочи от дървесни влакна), µ=250;
- EPS (стиропор), µ=40;
- XPS (фибран, стиродур), µ=170-200; Мю-стойността е относителна величина и може да ни ориентира кой от материалите е по-малко паропропусклив по принцип. Колко точно обаче е реалното съпротивление на паропреминаване зависи и от дебелината t [m] на използвания материал. Затова в практиката се използва величината Sd [m]. Тя показва каква би била дебелината на слой въздух, при която би се получило еквивалентно паросъпротивление. Sd = µ . t Изразява се в метри [m]. Sd ≤ 0.5 m (пародифузни материали) Sd > 0.5 m (пароконтролиращи материали)
Sd ≥ 1500 m (пароизолиращи материали)
