България е изоставаща страна по отношение на енергийната ефективност. В прилаганите решения за топлоизолация на сградите все още преобладава практиката “минимална инвестиция, без дълготраен ефект”. Принципно, за да се поддържа постоянна температура в помещението, топлозагубите трябва непрекъснато да бъдат компенсирани от работата на отоплителната инсталация.

Кое ще струва повече – всекидневното възстановяване на изгубена енергия или еднократната инвестиция за топлоизолация на конкретната сграда? – този въпрос трябва да си зададе всеки. Още повече при непрекъснатото увеличение на основните конвенционални енергоносители. Само за една година поскъпването им е средно с около 8-10%, като това се обявява за планиран и приемлив ръст.

При топлоизолиране на сградите е необходимо да се спазват определени изисквания:

• Постигане на нисък коефициент на топлопреминаване (U) на външните ограждащи елементи;
• Използване на паропропускливи топлоизолационни материали;
• Използване на дълготрайни топлоизолационни материали;
• Използване на топлоизолационни материали със сертифициран произход;
• Прилагане на детайли за избягване на топлинни мостове;

Най-често топлоизолацията се свързва със стените. Действащите наредби (Наредба 7 за енергийна ефективност) регламентират твърде ниски изисквания за постигане на енергийна ефективност. От опит можем да кажем, че топлоизолация от 8см EPS (стиропор) пред 25см тухлена стена, са крайно недостатъчни, въпреки че отговарят на изискванията на наредбата за U≤0,35 W/m².K. Нещо повече – масова практика е санирането на сгради с 5см стиропор (EPS).

Важно свойство е паропропускливостта на топлоизолационния материал на стената, тъй като има опасност непреминалите водни пари да кондензират в стената. От друга страна, при топлоизолация с минерална вата (на стени и покриви) се използват пароконтролиращи мембрани, които не позволяват количеството на водни пари да надвиши определено ниво и това да влоши топлоизолационните качества на ватата. Като правило пароконтролиращи мембрани се поставят отвътре, откъм страната на помещението.

За постигане на енергийна ефективност е необходимо да се отнесем с внимание към всички елементи на сградата. Топлоизолационните свойства на дограмата често се свеждат до параметрите на профила, без да се отделя достатъчно внимание на стъклопакета (вж.Дограма).
Топлоизолацията на основата също често бива подценявана – тя е с недостатъчна дебелина (2-3см XPS) и често се поставя от долната страна на основата, като цокъла бива оставен неизолиран (допускат се топлинни мостове). Практично решение е поставянето на топлоизолационния слой върху плочата на основата. В този случай топлоизолацията на пода застъпва с дебелината си топлоизолацията на стените и така се избягва топлинен мост.