fbpx
Паянтови ли са сглобяемите къщи?2018-08-31T14:43:21+00:00

-Какви типове сгради съществуват според институциите?

Сглобяемите къщи без значение от типа на конструкцията са сравнително нова технология за българската строителна практика и затова все още не са напълно урегулирани от закона какъв тип строителство са. В сферата на данъчните институции, кадастралните карти, банковия сектор, застрахователната сфера битува едно условно разграничение на отделните типове сгради според тяхната носеща конструкция и спрямо това разграничение отделните институции определят всяка за себе си дали сградата е надеждна или не.

Категориите са следните(Приложение 2 към ЗМДТ – норми за данъчна оценка на недвижимите имоти):

Използвани кодове за видовете конструкции

Код

Конструкция

1

2

ПН

паянтова

ПМ

полумасивна

М1

масивна без стоманобетонни елементи или от

 

сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала),

 

масивна с частични стоманобетонни елементи

М2

масивна – едропанелна

М3

масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-

 

литни или сглобяеми стоманобетонни подови

 

конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и

 

Рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-

 

повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,

 

скелетно-безгредови конструкции, специална

 

конструкция (стоманени и др.)

От съвременна инженерна гледна точка тези понятия са ясни, но само донякъде, защото тези видове конструкции са били актуални някога, когато масовото строителство е било предимно от стоманобетон и на практика не се е използвало дърво за ново строителство. Точно затова има толкова много подразделения на видовете масивни конструкции. В момента се изпълняват доста видове, които не попадат в никоя от тези категории. Точно такъв тип са и Сглобяемите къщи с дървен или стоманен носещ скелет. Всеки незапознат по темата веднага би ги причислил към паянтовите сгради и би сгрешил.

–Какво представляват Паянтовите сгради?

Паянтовите сгради са се изграждали до началото на миналия век. Те представляват мазе или сутерен от каменни зидове, върху които се изгражда един или два етажа дървена скелетна конструкция, с диагонални елементи между колоните – паянти. Те служат за пространственото укрепване и устойчивост на скелета. Точно от този укрепителен елемент(паянта) идва и името на този тип конструкции. Реално паянтите правят конструкциите непаянтови(стабилни). Празното пространство между дървените колони и греди се запълва с измазан плет, керпич или тухли. Подовете са от дървен гредоред, а покривите се състоят от столици, ребра, попове и клещи. Тези сгради не са оразмерявани и изчислявани, а са правени от майстори, които са подбирали правилните сечения греди на базата на опита си в годините. На практика паянтовите конструкции са първообраза на скелетните конструкции, които познаваме в съвременното строителство. Всяко едно производствено хале, без значение дали е изпълнено от стоманобетон, дърво или стомана се състои от колони, греди, и укрепващи елементи. Тези укрепващи елементи в съвремието не се наричат паянти, а пространствено укрепване(напр. Х-връзки). Чисто инженерно погледнато начинът на поемане на силите е един и същ при старите паянтови конструкции, както и при модерните скелетни от стоманобетон, стомана или дърво.

Реално паянтовите сгради са прекалено стара технология, която е немислима в съвремието. Последните такива са строени преди един век, без никаква законова уредба, относно конструкция и изпълнение. Не са изчислявани и оразмерявани. Дървесината е с неясни качества и якост. Нямат характеристиките на съвременните жилища, като топлоизолационни качества, удобно разпределение, енергоефективност. Всеки един ремонт на такъв тип сгради е скъпоструващ, защото технологията е от преди един век, както и използваните материали. Точно поради тази причина, те не са атрактивни за клиентите и няма пазар(кой би живял в къща, в която вратите са високи 160см, прозорците са като на затвор, зимата е страшно студено, има една обща стая за абсолютно всичко и най-много две спални, а тоалетната е на двора). Иначе технически погледнато тези сгради са достатъчно здрави и стабилни, доказателство за което е тестът на времето. Те са устояли на най-екстремните ситуации през последните 100 години.

-Какви са съвременните изисквания към сградите?

Трябва да бъде ясно, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НОВИ СГРАДИ се изчисляват, оразмеряват и узаконяват спрямо действащата нормативна уредба в България – ЕВРОКОД. Това е набор от документи, които задължават инженерите да проектират сградите според точно определени изисквания. БДС EN 1990 дава общи изисквания за оразмеряването им. Там е посочено понятието проектен експлоатационен срок (БДС EN 1990 – 2.3), който е 50 години за категория 4 – конструкции за сгради и други обикновени конструкции. Описани са мерки за осигуряването на дълготрайността. БДС EN 1991 – указва въздействията, които трябва да поемат сградите – полезен товар, сняг, вятър, земетръс и случайни натоварвания. БДС EN 1998 – показва какви са натоварванията от земетръс. Тези натоварвания са едни и същи, независимо от вида на конструкцията, както и от материала, от който е изпълнена. Останалите части на Еврокод(БДС EN 1992-1999) се отнасят до самото оразмеряване на конструкциите от различни материали. Там се съдържат насоки, които отчитат спецификата на всеки материал.

Това означава, че без значение дали една къща или съоръжение ще бъде изградена от стоманобетон, стомана, дърво или зидария, тя е осигурена срещу едни и същи натоварвания и има еднаква носимоспособност. Освен това всички сгради имат еднакъв проектен експлоатационен срок – 50 години. Оценка за това дали къщата е здрава или рискова не може да се даде от типа строителна конструкция или материала, от който е изпълнена. Това е инженерната гледна точка.

Сглобяемите дървени къщи паянтови(нестабилни) ли са или не са?

В момента за всяка новострояща се сграда се изисква разрешение за строеж, което налага статически изчисления и оразмеряване на конструкцията от страна на инженер, който се съобразява с действащата нормативна уредба(Еврокод). Всяка една сграда трябва да издържа точно определено натоварване. За нея трябва да се използва дървесина с доказани физико-механични качества чрез съответните сертификати. Всеки проект се одобрява, и чак след това се започва строежа. След това за всеки етап се издават протоколи, които гарантират качеството на строителството. Сглобяемите къщи се издигат върху предварително изграден стоманобетонен фундамент с или без сутерен. Конструкцията се състои от скелет изработен от дърво или стомана. Осигуряването срещу вятър и земетръс се постига чрез диагонали или плоскости, завити от двете страни на конструкцията. Празното пространство между гредите се запълва с топлоизолация, като се поставя и допълнителен слой от външната страна.

Съвременните къщи са удобни, енергоефективни, топлоизолирани и с гарантирано качество. Те се строят бързо и лесно, без значение сезона. Понеже са сглобяеми, те се изготвят в заводски условия под непрекъснатия контрол на строителен инженер.

От друга страна те са модерни, атрактивни за клиентите, заради своите качества. Те са доста по енергоефективни и зелени от монолитните сгради със стоманобетонна конструкция. Спокойно можем да кажем, че техния дял ще продължи да се увеличава за сметка на къщите с монолитна конструкция. По този начин те ще станат предпочитан начин за строителство както е в развитите страни, където отдавна са оценени предимствата на този вид строителство. Можем да отбележим че единственото по което си приличат с паянтовите къщи от едно време е дървесината като строителен материал, ако е използвана такава, това е.

Нищо от гореспоменатите качества не е изпълнено при паянтовите сгради.

-Какви са останалите типове строителство според институциите?

Полумасивни сгради също са доста остарял метод, който не е интересен за нас.

Масивните сгради се делят на доста подкатегории. Инженерно погледнато една сграда за да е масивна, трябва да се състои от стоманобетонна или зидана конструкция. Тук срещаме доста голям парадокс в именуването на категориите.

В категория М1 (по горе) е казано:

масивна без стоманобетонни елементи или от
сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала)

Това автоматично означава, че в категория М1 няма масивни сгради, защото няма нито бетон нито тухлена зидария.

В категория М2  е казано:

масивна – едропанелна

Тук попадат всички панелни сгради, като се подразбира че са от стоманобетон(не е упоменато), въпреки че не е абсолютно никакъв проблем да се направи едропанелна сграда от дървени елементи. Правено е многократно и се прави в момента. Има къщи които се състоят от 3-4 огромни модула, както и има къщи, които се доставят цели. Колко по едропанелно строителство.

В категория М3 има доста интересни случаи също:

масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-
литни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и
Рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-
повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.).

В тази категория попадат скелетните конструкции, които са изпълнени от стоманобетон, но забележете и от стомана. Стоманата също не спада към масивните сгради заради липсата на бетон или тухли, но все пак е приобщена.

Можем да кажем че понятията паянтова, полумасивна и масивна, са се развивали с времето и са загубили чисто инженерната си страна, а трябва да се разбират така:

-Паянтова – дървено-тухлена сграда от миналото, която е на изчезване и по презумция се счита за нестабилна заради неясната нормативна база, чрез която е изградена

-Полумасивна – сграда с носещи стени от бетон или тухли и неносещи от дърво

–Масивна – заради разнообразието от различни видове конструкции, може да обобщим, че това е съвременна сграда изградена по действащата нормативна уредба с ясни качества, която не е задължително да е изпълнена от стоманобетон.

-Къде е мястото на сглобяемите къщи с дървен или стоманен носещ скелет?

Данъчната оценка не бива да се определя от типа и материала на конструкцията. Някога това може и да е било начин за определяне колко е осигурена, но в днешно време това е напълно неадекватно. Изборът на тип и материал на конструкцията се прави от проектантите, които преценяват кой тип е най-целесъобразен и подходящ. Здравината на конструкцията се гарантира чрез подписа на инженера проектант.

Може да обобщим че Сглобяемите къщи с дървена или метална конструкция, като нов вид строителство в България, все още не са намерили място в горната категоризация, но със сигурност могат да се включат в категория М3, засега в Специална конструкция(стоманени и др.)

Най- правилното е тези категории да се преразгледат и осъвременят.

Сглобяемите къщи без значение от типа на конструкцията са сравнително нова технология за българската строителна практика и затова все още не са напълно урегулирани от закона какъв тип строителство са. В сферата на данъчните институции, кадастралните карти, банковия сектор, застрахователната сфера битува едно условно разграничение на отделните типове сгради според тяхната носеща конструкция и спрямо това разграничение отделните институции определят всяка за себе си дали сградата е надеждна или не.

Категориите са следните(Приложение 2 към ЗМДТ – норми за данъчна оценка на недвижимите имоти):

Използвани кодове за видовете конструкции
Код Конструкция
1 2
ПН паянтова
ПМ полумасивна
М1 масивна без стоманобетонни елементи или от
сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала),
масивна с частични стоманобетонни елементи
М2 масивна – едропанелна
М3 масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-
литни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и
Рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-
повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.)

От съвременна инженерна гледна точка тези понятия са ясни, но само донякъде, защото тези видове конструкции са били актуални някога, когато масовото строителство е било предимно от стоманобетон и на практика не се е използвало дърво за ново строителство. Точно затова има толкова много подразделения на видовете масивни конструкции. В момента се изпълняват доста видове, които не попадат в никоя от тези категории. Точно такъв тип са и Сглобяемите къщи с дървен или стоманен носещ скелет. Всеки незапознат по темата веднага би ги причислил към паянтовите сгради и би сгрешил.

Паянтовите сгради са се изграждали до началото на миналия век. Те представляват мазе или сутерен от каменни зидове, върху които се изгражда един или два етажа дървена скелетна конструкция, с диагонални елементи между колоните – паянти. Те служат за пространственото укрепване и устойчивост на скелета. Точно от този укрепителен елемент(паянта) идва и името на този тип конструкции. Реално паянтите правят конструкциите непаянтови(стабилни). Празното пространство между дървените колони и греди се запълва с измазан плет, керпич или тухли. Подовете са от дървен гредоред, а покривите се състоят от столици, ребра, попове и клещи. Тези сгради не са оразмерявани и изчислявани, а са правени от майстори, които са подбирали правилните сечения греди на базата на опита си в годините. На практика паянтовите конструкции са първообраза на скелетните конструкции, които познаваме в съвременното строителство. Всяко едно производствено хале, без значение дали е изпълнено от стоманобетон, дърво или стомана се състои от колони, греди, и укрепващи елементи. Тези укрепващи елементи в съвремието не се наричат паянти, а пространствено укрепване(напр. Х-връзки). Чисто инженерно погледнато начинът на поемане на силите е един и същ при старите паянтови конструкции, както и при модерните скелетни от стоманобетон, стомана или дърво.

Реално паянтовите сгради са прекалено стара технология, която е немислима в съвремието. Последните такива са строени преди един век, без никаква законова уредба, относно конструкция и изпълнение. Не са изчислявани и оразмерявани. Дървесината е с неясни качества и якост. Нямат характеристиките на съвременните жилища, като топлоизолационни качества, удобно разпределение, енергоефективност. Всеки един ремонт на такъв тип сгради е скъпоструващ, защото технологията е от преди един век, както и използваните материали. Точно поради тази причина, те не са атрактивни за клиентите и няма пазар(кой би живял в къща, в която вратите са високи 160см, прозорците са като на затвор, зимата е страшно студено, има една обща стая за абсолютно всичко и най-много две спални, а тоалетната е на двора). Иначе технически погледнато тези сгради са достатъчно здрави и стабилни, доказателство за което е тестът на времето. Те са устояли на най-екстремните ситуации през последните 100 години.

Трябва да бъде ясно, че АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ НОВИ СГРАДИ се изчисляват, оразмеряват и узаконяват спрямо действащата нормативна уредба в България – ЕВРОКОД. Това е набор от документи, които задължават инженерите да проектират сградите според точно определени изисквания. БДС EN 1990 дава общи изисквания за оразмеряването им. Там е посочено понятието проектен експлоатационен срок (БДС EN 1990 – 2.3), който е 50 години за категория 4 – конструкции за сгради и други обикновени конструкции. Описани са мерки за осигуряването на дълготрайността. БДС EN 1991 – указва въздействията, които трябва да поемат сградите – полезен товар, сняг, вятър, земетръс и случайни натоварвания. БДС EN 1998 – показва какви са натоварванията от земетръс. Тези натоварвания са едни и същи, независимо от вида на конструкцията, както и от материала, от който е изпълнена. Останалите части на Еврокод(БДС EN 1992-1999) се отнасят до самото оразмеряване на конструкциите от различни материали. Там се съдържат насоки, които отчитат спецификата на всеки материал.

Това означава, че без значение дали една къща или съоръжение ще бъде изградена от стоманобетон, стомана, дърво или зидария, тя е осигурена срещу едни и същи натоварвания и има еднаква носимоспособност. Освен това всички сгради имат еднакъв проектен експлоатационен срок – 50 години. Оценка за това дали къщата е здрава или рискова не може да се даде от типа строителна конструкция или материала, от който е изпълнена. Това е инженерната гледна точка.

В момента за всяка новострояща се сграда се изисква разрешение за строеж, което налага статически изчисления и оразмеряване на конструкцията от страна на инженер, който се съобразява с действащата нормативна уредба(Еврокод). Всяка една сграда трябва да издържа точно определено натоварване. За нея трябва да се използва дървесина с доказани физико-механични качества чрез съответните сертификати. Всеки проект се одобрява, и чак след това се започва строежа. След това за всеки етап се издават протоколи, които гарантират качеството на строителството. Сглобяемите къщи се издигат върху предварително изграден стоманобетонен фундамент с или без сутерен. Конструкцията се състои от скелет изработен от дърво или стомана. Осигуряването срещу вятър и земетръс се постига чрез диагонали или плоскости, завити от двете страни на конструкцията. Празното пространство между гредите се запълва с топлоизолация, като се поставя и допълнителен слой от външната страна.

Съвременните къщи са удобни, енергоефективни, топлоизолирани и с гарантирано качество. Те се строят бързо и лесно, без значение сезона. Понеже са сглобяеми, те се изготвят в заводски условия под непрекъснатия контрол на строителен инженер.

От друга страна те са модерни, атрактивни за клиентите, заради своите качества. Те са доста по енергоефективни и зелени от монолитните сгради със стоманобетонна конструкция. Спокойно можем да кажем, че техния дял ще продължи да се увеличава за сметка на къщите с монолитна конструкция. По този начин те ще станат предпочитан начин за строителство както е в развитите страни, където отдавна са оценени предимствата на този вид строителство. Можем да отбележим че единственото по което си приличат с паянтовите къщи от едно време е дървесината като строителен материал, ако е използвана такава, това е.

Нищо от гореспоменатите качества не е изпълнено при паянтовите сгради.

Полумасивни сгради също са доста остарял метод, който не е интересен за нас.

Масивните сгради се делят на доста подкатегории. Инженерно погледнато една сграда за да е масивна, трябва да се състои от стоманобетонна или зидана конструкция. Тук срещаме доста голям парадокс в именуването на категориите.

В категория М1 (по горе) е казано:

масивна без стоманобетонни елементи или от
сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала)

Това автоматично означава, че в категория М1 няма масивни сгради, защото няма нито бетон нито тухлена зидария.

В категория М2  е казано:

масивна – едропанелна

Тук попадат всички панелни сгради, като се подразбира че са от стоманобетон(не е упоменато), въпреки че не е абсолютно никакъв проблем да се направи едропанелна сграда от дървени елементи. Правено е многократно и се прави в момента. Има къщи които се състоят от 3-4 огромни модула, както и има къщи, които се доставят цели. Колко по едропанелно строителство.

В категория М3 има доста интересни случаи също:

масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-
литни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и
Рамкови стоманобетонни конструкции, пакетно-
повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.).

В тази категория попадат скелетните конструкции, които са изпълнени от стоманобетон, но забележете и от стомана. Стоманата също не спада към масивните сгради заради липсата на бетон или тухли, но все пак е приобщена.

Можем да кажем че понятията паянтова, полумасивна и масивна, са се развивали с времето и са загубили чисто инженерната си страна, а трябва да се разбират така:

-Паянтова – дървено-тухлена сграда от миналото, която е на изчезване и по презумция се счита за нестабилна заради неясната нормативна база, чрез която е изградена

-Полумасивна – сграда с носещи стени от бетон или тухли и неносещи от дърво

–Масивна – заради разнообразието от различни видове конструкции, може да обобщим, че това е съвременна сграда изградена по действащата нормативна уредба с ясни качества, която не е задължително да е изпълнена от стоманобетон.

Данъчната оценка не бива да се определя от типа и материала на конструкцията. Някога това може и да е било начин за определяне колко е осигурена, но в днешно време това е напълно неадекватно. Изборът на тип и материал на конструкцията се прави от проектантите, които преценяват кой тип е най-целесъобразен и подходящ. Здравината на конструкцията се гарантира чрез подписа на инженера проектант.

Може да обобщим че Сглобяемите къщи с дървена или метална конструкция, като нов вид строителство в България, все още не са намерили място в горната категоризация, но със сигурност могат да се включат в категория М3, засега в Специална конструкция(стоманени и др.)

Най- правилното е тези категории да се преразгледат и осъвременят.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС