“Когато строиш монолитно, имаш по-голям контрол върху процеса, ако нещо не е наред – къртиш и наново…”
(аргумент на привърженик на монолитното строителство)
Българинът „знае как“ да строи монолитно. “И да се обърка нещо, първо трябва да ни усети чорбаджията”. А може и “да се размине”, в краен случай – наново. Може пари да се изкарат от “подобренията”, то “хубавото цена няма”…Същото се случва и при повечето „самодейци“ в сглобяемото строителство.
„Проблемът невинаги е в технологията, а в нейното изпълнение. В книгите има описани редица доказани технологии, но когато Ганьо пипне, когато посъкрати тук-там някоя и друга “излишна” операцийка, тогава става страшно… Най-гибелното нещо, което съм забелязал в строителството, е неспазването на дреболиите. Неща, които на пръв поглед изглеждат невинни и дори маловажни, се оказват решаващ фактор за успеха на начинанието…Бързо и лесно в строителството няма, но майсторите винаги точно това търсят… и го правят, ако им позволиш.“ (Е.Калъпов)
Липсата на предварително уточнение на всички детайли по проекта е характерна за монолитното строителство на къщи. Причината е именно възможността да правиш нещо „на място“, на обекта – дори без да си бил напълно наясно какъв ще бъде резултатът. Ако не стане – разваляш и наново. Това води до липса на адекватна преценка на всички разходи, особено в етапа на завършване на къщата. Накрая се налага или да се вдигне цената или да се направи компромис с качеството. Особено много това се случва при наемане на бригади.
Топлоизолации, хидроизолации, строителни лепила, бетон и желязо (за основата), гипсокартон, гипсофазер – използват се и в двата типа строителство. За сглобяемото строителство остават „екзотични“ материали като OСБ и дървени/метални греди.
Първо, ниските очаквания водят до (направо гарантират) нисък краен резултат. Второ, проблемът е във фирмата, в организацията, а не толкова в технологията на изграждане на грубия строеж. С тухла или с OСБ и вата – лошата организация ще доведе до проблеми.
