“Избирателят е като излъгана мома, която всеки ерген води в царевицата и после я зарязва. Време е да се събуди и да проумее, че той (избирателят) участва в лъжите, в които се съпреживява като жертва. Може да бъде лъган само този, който иска да го мамят.”(Цв.Томов, социолог)
Ала, приказката ми днес не е за политиката. Приказката ми е за безкритичното ни отношение към обещанията, които получаваме.
…
И така…Една мома тръгнала да строи…Пардон! – една мома тръгнала да се жени. Обикновено девойче била – хубаво, младо и доверчиво.
И така…Една мома тръгнала да строи…Пардон! – една мома тръгнала да се жени. Обикновено девойче била – хубаво, младо и доверчиво.
Внимавай, рекли ѝ патили хора, да не те прилъже некой селски хитрец и сетне да се жалиш. Слушала момата, слушала, плашела се. Не на един и на двама сладкодумни момци отказала и все вкъщи си седяла. Па си рекла накрая да не вземе тъй да си остане стара мома. Не може да е чак толкоз зле – събрала смелост тя и скоро пристанала на един снажен…строител. Като чучулига в полет, влюбила се тя напролет, кога строителите са най-сладкодумни.
Харни приказки ѝ редил той за вечна вярност. Палат щял да ѝ вдигне за чудо и приказ. С китна градина и топла камина, а от стрехите мед и масло щели да капят. Тъй хубаво й говорел, а тя все в очите го гледала и цяла сияела. И дорде да се усети, онзи ѝ взел…там, каквото се взема…от неопитните девойки.
…
Скоро се заженили. И пак ѝ задуднали патилите хора, хубаво да помисли, бавно да реши – все пак чеиз давала! Ала, кога мома си тури некой на сърце, не мож‘ я запря. Взели се. По-конкретно да се изразим, тя какво вземала не знаела, ала чеиза – дала му.
…
И така и инак да го речем, грижовен и отговорен бил момъкът. Цели два месеца все за палат ѝ говорел. По едно време се видял нещо претоварен и дал назад. Вярността му, казвал ѝ той, оставала все тъй безкрайна, ала с „тоз малък чеиз палат нямало да може да се вдигне“. Виж, къщичка, ако е – можело. Пак щяла да си има всичко – и стени и покрив, прозорчета и даже…онуй, как му беше името… …ламинат. Момата рекла, че щом има ламинат и вярност, останалото са подробности.
Речено-сторено. Вместо палат – къщичка с ламинат. А и нищо ѝ нямало на къщичката, от стрехите нали пак си капело. Е, не било мед и масло, ала криза е, то кое ли е наред…
…
Пък и какво повече може да иска една мома?! Нали момъкът – снажният, умен и сладкодумен Строител – верен ѝ останал. Не е забегнал, да го дириш по сокаците като некои други хайдуци, дето съседното село ги разправя по Интернетът.
